Постоянната жега - как се отразява на здравето ни
Навсякъде по света това лято е толкова горещо, че върховете за топлота биват напълно елементарно счупвани. Днес, 25 юли, пък се чака да бъде най-горещият ден от цялата седмица. Говорим за температури към и над 40 градуса по Целзий.
Какво може да ни се случи, в случай че не сменяме постоянно филтъра на климатика
Не изключително приятни неща...
В такива дни първосигнално всеки човек протяга ръка към отдалеченото на климатика, с цел да направи дома или офиса си едно по-приятно за престояване в идващите часове място. Но тъкмо това може да се окаже неточност.
Според професор Кристи Еби от Центъра за здраве и световна околна среда към Университета във Вашингтон, не би трябвало да живеем в напълно климатизирани среди, в които температурата се поддържа от климатици постоянно, тъй като по този метод телата ни по този начин и не съумяват да се аклиматизират към по-високите температури.
" А това ще бъде все по-важно, до момента в който се опитваме да се подготвим по-добре за по-топлото бъдеще ", споделя още Еби. Постоянната топлота пък крие някои опасности за здравето, които може и да не сме подозирали досега.
При един здрав човек нарасналата телесна температура над 37.5 градуса крие опасности от увреждане на кафези, тъкани и органи. Способността на всеки човек да се термолегулира в условия на горещини зависи най-вече от сърдечно-съдовата ни система и бъбреците.
Което значи, че непрекъснатите жеги натоварват най-вече тези две системи в тялото ни и в дадени случаи могат да ги доведат до колапс. Когато централната ни нервна система усети, че температурата на околната среда е висока, задейства системи за контролиране на телесната температура.
В резултат на това кръвоносните съдове се уголемяват, с цел да може топлата кръв да се насочи от вътрешността на тялото към повърхността, с цел да се охлади. Затова и постоянно се следи намаляване на кръвното налягане, което може да е доста рисково за хората с ниско кръвно., написа.
За да компенсира този спад на кръвното налягане, сърцето усилва скоростта на обикаляне на кръвта, като усилва сърдечната периодичност, натоварвайки сърдечно-съдовата система. Ето за какво съгласно професор Кристи Еби при топлинни талази към половината от смъртните случаи са свързани с несправяне на сърдечно-съдовата система. Инфарктите са подобен образец.
При доста горещо време пострадали могат да са и бъбреците. Изпотяването е главният метод, по който тялото ни може да се охлади. Но този развой дехидратира тялото и в случай че изгубените течности не биват възобновени, това натоварва от ден на ден бъбреците, които филтрират ненужната течност преди да я отстранят от тялото.
С течение на времето хроничната дехидратация и топлинният стрес могат да доведат до увреждане на бъбреците и болести. Оказва се, че горещото време може да повлияе отрицателно и върху психическото ни положение. В Америка при дни с рискови се следи покачване на хоспитализацията на хора със специфични психологични положения, като разстройства на настроението и податливост към самонараняване.
Горещото време въздейства отрицателно и върху съня, което също натоварва тялото. Проучване от предходната година демонстрира, че поради световното стопляне човек губи по към 44 часа сън на година. Намаляването и утежняване на съня пък водят до намаляване на имунната система и повишение на податливостта към възпаления и хронични болести.
Как жегите въздействат на здравето ни
Вредите са повече, отлкото допускаме
Положителното в цялостната картинка е, че телата ни могат да се приспособяват към нарасналите температури, само че до един миг. Този развой се нарича топлинна адаптация и лишава към седем дни. Една от бързите реакции на телата ни е увеличението на кръвната плазма и повишение на изпотяването. В колкото по-добра физическа форма сме, толкоз по-вероятно да се оправим по-добре с жегите.
Какво може да ни се случи, в случай че не сменяме постоянно филтъра на климатика
Не изключително приятни неща...
В такива дни първосигнално всеки човек протяга ръка към отдалеченото на климатика, с цел да направи дома или офиса си едно по-приятно за престояване в идващите часове място. Но тъкмо това може да се окаже неточност.
Според професор Кристи Еби от Центъра за здраве и световна околна среда към Университета във Вашингтон, не би трябвало да живеем в напълно климатизирани среди, в които температурата се поддържа от климатици постоянно, тъй като по този метод телата ни по този начин и не съумяват да се аклиматизират към по-високите температури.
" А това ще бъде все по-важно, до момента в който се опитваме да се подготвим по-добре за по-топлото бъдеще ", споделя още Еби. Постоянната топлота пък крие някои опасности за здравето, които може и да не сме подозирали досега.
При един здрав човек нарасналата телесна температура над 37.5 градуса крие опасности от увреждане на кафези, тъкани и органи. Способността на всеки човек да се термолегулира в условия на горещини зависи най-вече от сърдечно-съдовата ни система и бъбреците.
Което значи, че непрекъснатите жеги натоварват най-вече тези две системи в тялото ни и в дадени случаи могат да ги доведат до колапс. Когато централната ни нервна система усети, че температурата на околната среда е висока, задейства системи за контролиране на телесната температура.
В резултат на това кръвоносните съдове се уголемяват, с цел да може топлата кръв да се насочи от вътрешността на тялото към повърхността, с цел да се охлади. Затова и постоянно се следи намаляване на кръвното налягане, което може да е доста рисково за хората с ниско кръвно., написа.
За да компенсира този спад на кръвното налягане, сърцето усилва скоростта на обикаляне на кръвта, като усилва сърдечната периодичност, натоварвайки сърдечно-съдовата система. Ето за какво съгласно професор Кристи Еби при топлинни талази към половината от смъртните случаи са свързани с несправяне на сърдечно-съдовата система. Инфарктите са подобен образец.
При доста горещо време пострадали могат да са и бъбреците. Изпотяването е главният метод, по който тялото ни може да се охлади. Но този развой дехидратира тялото и в случай че изгубените течности не биват възобновени, това натоварва от ден на ден бъбреците, които филтрират ненужната течност преди да я отстранят от тялото.
С течение на времето хроничната дехидратация и топлинният стрес могат да доведат до увреждане на бъбреците и болести. Оказва се, че горещото време може да повлияе отрицателно и върху психическото ни положение. В Америка при дни с рискови се следи покачване на хоспитализацията на хора със специфични психологични положения, като разстройства на настроението и податливост към самонараняване.
Горещото време въздейства отрицателно и върху съня, което също натоварва тялото. Проучване от предходната година демонстрира, че поради световното стопляне човек губи по към 44 часа сън на година. Намаляването и утежняване на съня пък водят до намаляване на имунната система и повишение на податливостта към възпаления и хронични болести.
Как жегите въздействат на здравето ни
Вредите са повече, отлкото допускаме
Положителното в цялостната картинка е, че телата ни могат да се приспособяват към нарасналите температури, само че до един миг. Този развой се нарича топлинна адаптация и лишава към седем дни. Една от бързите реакции на телата ни е увеличението на кръвната плазма и повишение на изпотяването. В колкото по-добра физическа форма сме, толкоз по-вероятно да се оправим по-добре с жегите.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ